1. Какво представлява пародонтитът?
Пародонтитът, известен и като пародонтоза, е възпалително състояние с инфекциозна етиология на периодонциума – тъканите, поддържащи зъбите. Пародонтитът включва прогресивна загуба на алвеоларна кост и ако бъде оставен нелекуван води до разхлабване на зъбите и последващата им загуба.
Пародонтитът има две основни форми – хроничен пародонтит и по-рядко бързопрогресиращ пародонтит. Много по-рядко срещани са ювенилният и препубертетният пародонтит.
2. Какви са симптомите на пародонтит?
При много хора ранните симптоми наподобяват гингивит или остават незабелязани дълго време.
Те включват траен лош дъх, кървене на венците след миенето им или консумиране на твърда храна (това може да се наблюдава и при гингивит); червени, подути и болезнени при допир венци; гингивална рецесия – отдръпване на венците от короната на зъбите; дълбоки джобове между венците и зъбите; „клатене“ на зъбите в по-напреднал стадий.
Възпалението на венците и костната загуба са обикновено безболезнени, така че кървенето след миене на зъбите не трябва да бъде оставяно без внимание.
3. Какви са усложненията на пародонтита?
Оставен без медицински контрол, пародонтитът може да прогресира и да засегне други тъкани и органи в тялото. Органите, най-често засягани, поради близостта им с огнището на инфекциозния процес, са челюстите (остеомиелит), абсцес на меките тъкани в устата, зъбни абсцеси, болезнена бактериална инфекция с улцерации (разязвявания) на венците. Възможно е причинителят да попадне в кръвообращението и да предизвика сепсис – опасно състояние с високо повишена температура, втрисане, сърцебиене и учестено дишане.
4. Какво обуславя появата на пародонтит?
Пародонтитът настъпва, когато ниската орална хигиена доведе до силно натрупване на дентална плака. Микроорганизмите, населяващи устната кухина, формират биофилм върху зъбите, чиято дебелина се регулира от редовното миене на зъбите. Продължителното немиене на зъбите води до формирането на трайни натрупвания върху зъбите – зъбен камък, които не могат да бъдат отмити. Венците се възпаляват и ако това не бъде третирано навреме, възпалителният процес обхваща тъканите, заобикалящи зъбите. Плаката, богата на мироорганизми, се натрупва около шийката на зъбите, където се формират джобове, изпълнени с анаеробни бактерии и гниеща материя. Подуването на венечната тъкан при възпаление улавя съдържанието им и прави самопочистването на джобовете невъзможно. Метаболитната дейност на микроорганизмите отделя венеца от зъба, при което се формира характерната клинична картина при пародонтит.
Пушенето също допринася за развиването на пародонтит и затруднява лечението му.
Захарният диабет също е свързван с повишен риск от пародонтит.
5. Как се поставя диагнозата?
Диагнозата се поставя от зъболекар, като обикновено прегледът е достатъчен за целта.
Наблюдава се типичната клинична картина – подути, зачервени венци; дентална плака и зъбен камък; рахлабени зъби.
На рентгенова снимка се вижда загубата на подлежаща кост и, евентуално, наличието на отлагания под венците.
6. Какво е лечението на пародонтита?
Всяко лечение започва на първо място с поддържане на добра орална хигиена. Освен редовното миене на зъбите, това включва и използването на интердентални четки за отстраняване на фините остатъци от храна между зъбите, до които обикновените четки обикновено не достигат, и професионално почистване на зъбите за отстраняване на зъбния камък и зъбната плака – минимум два пъти в годината.
Първоначалното отстраняване на плаката изисква, освен щателно почистване на зъбите, и отстраняването й от субгингивалните джобове. Това става с помощта на специални кюрети и може да изисква прилагането на локален анестетик. Необходимо е периодично да се извършва оценка на лечението. В джобове, по-плитки от 4 – 5 мм, това обикновено води до терапевтичен успех. Наличието на кървящи джобове, по-дълбоки от 5 – 6 мм, след първоначалната терапия, е показател за наличието на активен възпалителен процес и е прогностичен белег за продължаване на костната загуба.
Напредналият пародонтит може да изисква хирургично лечение за отваряне и почистване на дълбоки джобове, заместване на загубена кост, където това е възможно, изваждане на един или повече зъби за ограничаване на болестния процес.
Профилактичните прегледи след приключване на лечението са абсолютно задължителни, за да се наблюдават засегнатите зъби и да се окаже навременно лечение, ако заболяването рецидивира.
7. Каква е превенцията на пародонтита?
На първо място е поддържането на висока орална хигиена. Това включва редовно измиване на зъбите, почистване на междузъбното пространство с помощта на конец за зъби или интердентални четки, използване на вода за уста, която съдържа антисептични съставки, които не позволяват на оралния микробиом да се развие прекомерно.
Редовните прегледи при зъболекар са задължителни.
8. Каква е честотата на пародонтита?
По данни на Световната здравна организация, между 5 и 15% от населението в наблюдаваните страни между 35- и 44-годишна възраст страда от сериозна форма на пародонтит и е застрашено от загуба на зъби поради него. Ювенилният пародонтит засяга 2% от юношите.
Статистическите данни сочат, че в развитите страни тютюнопушенето е сериозен рисков фактор за развитието на пародонтит и е отговорно за половината случаи в тези страни. Рискът намалява със спиране на тютюнопушенето. Разпространението на пародонтита намалява в страните, в които се намира тенденция за намаляване употребата на тютюн.
Източник: puls.bg
