Лактоферин
Лактоферинът е натурален млечен гликопротеин, който подпомага имунната система и осигурява повишена защита срещу болестотворни микроорганизми. Всяка молекула от протеина лактоферин може да се свърже с два атома желязо, и тъй като много патогенни бактерии за развитието си имат нужда от желязо, лактоферинът прекратява разпространението им, правейки желязото недостъпно за тях. Той е особено ефективен в блокирането на размножаването при микроорганизми, които често причиняват сериозни заболявания при бебетата, включително Staphylococcus aureus. Лактоферинът също разстройва процеса, чрез който бактериите усвояват карбохидратите, като по този начин ограничава техния растеж. Също така той се свързва към витамин В12, като лишава микроорганизмите и от него.
Лактоферин и имунитет
Високото съдържание на лактоферин в майчината кърма е още една причина в подкрепа на кърменето – най-доброто, което може да получи едно новородено, далеч не само в хранителен план. Кърмата съдържа и антитела, които са от особена важност за естествената защита на детето в първите дни от живота. Не на последно място, кърменето, като процес, спомага за изграждането на емоционалната връзка между майка и дете.
За какво помага приемът на лактоферин
Една от функциите на този белтък, е да осигурява резерв от желязо. Освен това, лактоферинът има важна роля в така наречената неспецифична вродена защита на организма.
Какво представлява всъщност неспецифичната вродена защита на организма? Нарича се така, защото механизмите ѝ се активират независимо от природата на потенциалния болестотворен причинител и реагират винаги по един и същ начин. Тази протекция е вродена и не изисква разпознаване на конкретен патоген. Това значи, че тя е ефективна срещу голямо разнообразие от потенциални патогени – вируси, бактерии, гъби и пр. Приемът на лактоферин подпомага организма да се справи с широк спектър от увреждащи агенти. Добър пример за това е „първата линия“ на защита, а именно, нормалното състояние на здравата кожа и лигавици. При стандартни условия, те следва да са непропускливи или почти непропускливи за микробни агенти, като по този начин спомагат за това да не боледуваме непрекъснато, макар да сме непрекъснато в контакт с подобни микроби. Ако тази бариера бъде преодоляна (напр. при наличие на ранички по кожа и лигавици, т. нар. „входни врати на инфекция“), се включва втората линия, също част от вродените ни механизми за съхраняване на организма.
Друг пример за неспецифичната защита е процесът фагоцитоза – поглъщането с последващо унищожаване на чужди частици от определени бели кръвни клетки. Този процес се извършва, както срещу живи патогени (бактерии, вируси), така и срещу неорганични агенти (сажди, прахови частици и др.). Обратното, специфичната защита включва реакции срещу строго определен антиген и е конкретното значение на думата „имунитет“. Най-често хората приемат лактоферин, като допълнение към диетата си, когато искат да подпомогнат естествените съпротивителни сили на тялото, било то в есенно-зимния сезон или в друго време.
Антибактериалните свойства на лактоферина за известни от средата на ХХ век, като проучванията ни дават информация за механизмите, чрез които тази молекула пречи на бактериалния растеж. По-малко се знае за противогъбичните свойства, които обаче, също са налице. Има данни, че лактоферинът е част от естествените регулатори на гъбичния растеж, напр. на вида Candida, заедно с лизозим, секреторни имуноглобулини А и др. субстанции, които се секретират в лигавиците. В статия от 2009 канадски учени правят обобщение на известните до този момент свойства на лактоферина, свързани с подпомагането на естествените съпротивителни сили на организма1.
Интересна е и ролята на този гликопротеин спрямо херпесния вирус (Herpes simplex), който е един от най-често срещаните при хората. Установява се, че при съвместно прилагане на лактоферин заедно със стандартна антивирусна терапия, ефектът е по-добър, отколкото само с лекарствата2. Този ефект се постига от един молекулен фрагмент от лактоферин, който се нарича лактоферицин. Налице са данни, че и двете молекули имат свойството да блокират навлизането на херпесния вирус в клетките-гостоприемници3. Освен това, по-късни проучвания установяват, че лактоферинът и производния на него лактоферицин проявяват антивирусна активност и на вътреклетъчно ниво и потискат предаването на вируса на herpes simplex към съседни клетки4, 5.
Не на последно място, лактоферинът има и антипаразитни свойства. Такива са описани в лабораторни условия с редица паразити, които причиняват опасни болести при човека и други бозайници. Недостигът на добре издържани клинични проучвания in vivo с цел изучаване на антипаразитните свойства на лактоферина е пречка той да бъде широко препоръчван с такава индикация засега. Тази сфера на приложение обаче, представлява научен интерес и със сигурност ще предостави интересни открития в бъдеще.
Лактоферин – механизъм на действие
Лактоферинът е обект на научен интерес от десетилетия и има множество изследвания, които доказват ползата от прием на лактоферин. Има няколко описани в научната литература начина, по които лактоферинът противодейства на вируси и бактерии. В британска статия от 2003 год. се казва, че неговата изключителната антимикробна активност първоначално се е отдавала изцяло на способността да свързва желязо, необходимо за бактериите, но сега е ясно, че има бактерицидна активност, която е резултат от взаимодействието между лактоферина и протеини, които са негови производни6. С други думи, този белтък не само лишава бактериите от желязо, но е способен да предизвиква реакции, които нарушават целостта на бактериалната клетка и в резултат на това тя загива. В друга статия, озаглавена „Лактоферин – молекула на естествения имунитет“ се дискутират антивирусните му свойства, включително и с разясняване на конкретните механизми7. Оказва се, че той играе роля, както в ранните фази на инфекция и предпазването от такава, така и по-късно, като спомага на организма за по-бързото справяне с болестотворни агенти. По отношение на антивирусния ефект са налице няколко механизма. От една страна, лактоферинът може да се свързва с рецептори по повърхността на нашите клетки, като по този начин препятства свързването на вируси с тези рецептори, т.е. прави клетката неподатлива на „вирусна атака“. Подобен ефект може да бъде наблюдаван и при свързане на лактоферина с вирусните частици, което също е описано в проучвания. Не на последно място, дори и при навлизане на вирус в дадена клетка, лактоферинът действа и на това ниво, като пречи на репликацията на инфекциозния патоген.
Лактоферин и коластра – най-богатият източник на този ценен белтък
Най-висока концентрация на лактоферин се установява в коластрата, още известна като „първо мляко“. Това е специфичен вид секрет, който се отделя само в първите няколко дни след раждане, по-гъст е от нормалната кърма има по-висока калоричност и по-различен състав от хранителни вещества. В днешно време, продуктите, които съдържат лактоферин, използват два типа източници – извличане от краве мляко или синтезиране чрез рекомбинантна технология. Последното е резултат от развитието на генното инженерство и е широко използван метод във фармацията. По този начин, например, се произвежда и инсулин, фактори на кръвосъсирването и много други вещества. Когато структурата на даден белтък е добре известна, може да се създадат фрагменти с ДНК, които кодират производството именно на този белтък. След това тези ДНК фрагменти се имплантират в бактерии и те започват да произвеждат ценните молекули.
Когато търсим системен и осезаем ефект, комбинацията на правилните съставки е от ключово значение. Лактоферинът може да се съчетава с други натурални продукти, като например екстракт от черен бъз. Той е известен с подкрепящите имунната система свойства. Друго растение, използвано особено в източната медицина от векове, е джинджифилът. Той също има антиоксидантни и противовъзпалителни свойства. За витамините А, С и D, както и за цинка, се знае, че допринасят за нормалната функция на имунната система.
Цитирани проучвания в статията:
