Детска церебрална парализа (ДЦП)

Детска церебрална парализа

Какво причинява церебралната парализа 

Ние не знаем причините за повечето случаи на ДЦП. Ние не сме в състояние да определим кои фактори причиняват ДЦП в случаите на вродена парализа.Ние знаем, че децата с най-висок риск за развиване на ДЦП са недоносените, много малките бебета, които не изплакват в първите 5 минути след раждането, децата, които се нуждат от кувьоз за повече от 4 седмици, и тези, които имат мозъчен кръвоизлив.Припадъците при новороденото също повишават риска от ЦП.Няма комбинация от фактори, която винаги да води до ДЦП.Дори много малко недоносено дете има повече от 90 процента шанс да не развие ДЦП. Съществува много голям брой от бебета, които имат тежко раждане или тежък следродов период,но се развиват много добре.Също така съществуват и деца, които не са имали някакви особени проблеми при раждането,но след това развиват тежка ментална ретардация.

Церебралната парализа у новороденото

Много деца с ДЦП имат вродена увреда на мозъка, което говори, че увредата съществува преди раждането и не е причинена от фактори по време на родилния процес.Не всички малформации могат да бъдат видени от лекаря, дори и при съвременните методи на диагностика.Когато диагнозата ДЦП се постави, родителите често се чувстват виновни и се чудят дали те не са причинили по някакъв начин това заболяване на детето си.Истина е,че добрите предродови грижи са основна част от предпазване от вродени проблеми.Трябва да се знае,че доста често родови дефекти се случват дори когато майката е спазвала стриктно съветите на лекаря и се е грижила добре за себе си и за развиващия се плод. Трябва да се знае,че основни причини за увреда на мозъка на плода са въздействието върху бременната на някои химикали и инфекции.Развиващият се мозък може да бъде увреден също и от тежка физическа травма или системен прием на алкохол.Тютюнопушенето на бременната често води до намаляване на родовото тегло на бебето,което се свързва пряко с ДЦП. Употребата на наркотици, като кокаин например, пряко уврежда мозъка на плода.Инфекции като рубиола, токсоплазмоза, цитомегаловирус,СПИН водят пряко до увреждане на плода. Между 5 и 8 % от децата, тежащи по-малко от 1500 грама, развиват ДЦП.Това е 25 пъти повече отколкото при децата, тежащи повече от 2500 грама.

Церебрална парализа от родовия процес 

Трябва да се отбележи, че няма голяма разлика в процента на заболелите от ДЦП деца в страните, където има по-висока детска смъртност в сравнение със страните, където има по-ниска. Дори в страните в Северна Европа, където специалните грижи за бременната, включващи постоянен мониторинг и чести цезарови сечения, са намалили детската смъртност до минимум, но не и ДЦП. Честа причина за ДЦП е тежката асфиксия по време на родовия процес, причинена от увита пъпна връв, мекониум или други. Трябва веднага обаче да се отбележи, че половината от децата с тежка асфиксия не развиват ДЦП. Последните изследвания показват, че само 9 процента от децата с ДЦП имат за пряка причина родова асфиксия . Още Зигмунд Фройд е смятал,че ДЦП възниква преди раждането, а не по време на родовия процес. Това негово виждане беше игнорирано в първата половина на века, но последните изследвания сочат, че той е бил прав. Независимо от всичко родовият процес може да бъде травматичен за детето и травмите, причинени от него, могат в някои случаи да доведат до ДЦП.

Церебралната парализа в бебето и детето 

Това, което може да причини ДЦП при малкото дете, отново е асфиксията. Това може да бъде причинено от задавяне с малки обекти като играчки или малки парченца храна,течности, а така също и от отравяне. Мозъкът може да бъде увреден от физическо травматизиране – от удар по главата. Една от формите на детско увреждане е “синдромът на друсаното бебе”, в случаите когато бебето се люшка прекалено силно и постоянно, за да бъде успокоявано. Тежки инфекции като менингити или енцефалити могат да доведат до получаване на ДЦП в тази възрастова група.

Как се поставя диагнозата церебрална парализа                                                                            

Личният лекар е този, който трябва пръв да забележи изоставането в развитието на някои от уменията при детето като присягане за играчки, сядане, пълзене, прохождане. Трябва да се отбележи ненормалният мускулен тонус, движения и рефлекси, както и персистирането на рефлексите на новороденото за по-продължително време.Поставянето на окончателна диагноза ДЦП не е лесна работа, особено преди първия рожден ден на детето.Обикновено диагнозата се поставя в световен мащаб средно около 18-десетия месец и по-късно. За щастие в моята болница към отделението за недоносени деца с ръководител д-р Петров и неговите прекрасни микропедиатри е създаден сектор за новородени деца с неврологични отклонения, където д-р Пискова, използвайки метода на специалната диагностика на професор Войта, може да установи ранни отклонения в неврологичното развитие на бебето.

Дали рентгена или други тестове помагат при поставяне на диагнозата 

Диагнозата ДЦП не може да бъде поставена на базата на рентгенова снимкаили анализ на кръвта. Трансфонтанелната ехография, ядрено-магнитният резонанс и компютърната томография могат да открият рано някои изменения в мозъка, които могат да бъдат причина за ДЦП, но също не могат да дадат окончателно и категорично диагнозата ДЦП.

Какви типове церебрална парализа има 

ДЦП може да се класифицира по типа на двигателния проблем /такъв като спастична или атетоидна ЦП/ или чрез включените части от тялото /хемиплегия, диплегия или квадриплегия/. Спастичността представлява неспособността на мускулите да се отпускат, докато атетозата представлява неспособността за контрол върху движението на мускулите. Хемиплегията включва едната ръка и единия крак от една и съща страна на тялото, докато диплегията включва двата крака. Квадриплегията засяга четирите крайника както и мускулите на трупа и шията. Моторният дисбаланс на децата варира много при различните деца, затова състоянието може да бъде разделено на много субгрупи. Съществуват и термините параплегия, двойна хемиплегия, триплегия и дори пентаплегия, които също са базирани на броя на засегнатите части от тялото. Всички тези класификации подпомагат комуникациите върху проблемите на ЦП. Думите тежка, умерена и лека също могат да бъдат използвани в комбинация с анатомичните и моторни класификации / тежка спастична диплегия – например/, но те са субективни думи и варират в зависимост от мнението на този, който ги използва.

Каква е прогнозата при дете с ДЦП 

Първият въпрос, който обикновено задават родителите, когато се установи тази диагноза, е:”Ще може ли да ходи?” Да се предвиди за едно малко дете с ЦП какво ще прави и какво няма да прави е много трудно, особено ако детето е по-малко от година. При двегодишното дете вече може да се определи дали се касае за хемиплегия, диплегия или квадриплегия. Вече в по-късна възраст могат да се правят още по-генерални заключения, като например че дете, което не е могло да седи на 4г. и да ходи на 8г. никога няма да може да ходи самостоятелно / въпреки това аз имам случаи, когато съм успявал да помогна да проходят деца на 10 и на 11год./.
Тук трябва да се включи освен моторното развитие и развитието на интелектуалната функция и психическите способности на детето, защото много често умствената ретардация у децата може да препятства функционалното развитие.

Колко агресивно трябва да бъде лечението при болното новородено                               

Това е един също често задаван въпрос от родителите на болното дете. Мое мнение е, че болестта трябва да бъде атакувана с всички сили и средства и всяка проява на слабост и ненастойчивост трябва да се считат като слабост и отстъпление пред болестта. Още в самото начало в лечението трябва да се включат както личният лекар на детето, така и добре координиран екип от педиатър-невролог, психолог, специален педагог, добре подготвен и добронамерен рехабилитатор. Детето трябва да бъде непрестанно под грижите на този екип. Важен момент от лечението е моментът, когато детето се среща със своя ортопед.Това е човекът, който му дава възможност да проходи, ако не е ходило до момента, и да подобри походката, ако то ходи, но с лоша походка.

Какви реалистични цели могат да се поставят при дете с ДЦП 

Когато се разглежда и обсъжда бъдещето на дете с ЦП, това трябва да става с комбинация от оптимизъм и реализъм. Цитирам мой колега от САЩ, който дава следния пример: родители на 3-годишно,болно от ДЦП дете се надяват и желаят то да завърши гимназия, колеж, висше правно училище, да влезе в политиката и след това да стане президент на САЩ.Някои от тези цели, казва той, са напълно реалистични, а други – далеч от реалността.
Моето мнение е, че сновните цели, които трябва да бъдат поставяни както от родителите, така и от лекуващия екип, трябва да бъдат първо физическа независимост, второ социална отговорност и трето емоционална зрелост.Това са трите цели, от които трябва да бъде изтъкан както лечебният процес, така и животът и самоконтролът на детето.

Какви медицински проблеми се асоциират с ДЦП 

Най-честите проблеми, които се асоциират с ДЦП, са епилепсия, умствена ретардация, неспособност за учене, дефицит във вниманието, свързано с хиперактивност. Основните проблеми обаче са проблемите с нарушената походка, както и придобитата сублуксация на тазобедрените стави.

Какво може д-р Янакиев да направи за вашето дете 

Детето, засегнато от ДЦП, трябва да се рехабилитира още от раждането, а когато съзнанието и възрастта му позволят, и да се саморехабилитира. То трябва да се обучава от специални педагози, да стои под наблюдението на личния лекар, невролог и психолог. Ако обаче въпреки всички усилия детето не може да проходи към 2,5-3-годишна възраст или има лоша походка към 5-6-годишна възраст, а така също има отклонение в позицията в хващането с ръцете, то трябва да се срещне с мен. Още от 1990г. до днес съм извършил стотици оперативни намеси в борбата с това коварно заболяване ДЦП, които са дали възможност на няколко десетки деца от Козлодуй до Кърджали и от София до Варна и Бургас да проходят или да подобрят значително походката си. Операциите, които прилагам, се прилагат в световната практика от водещи ортопеди. Те са същите, които биха ви направили в Осака, Мюнхен или Чикаго. Като цяло операциите са насочени за преодоляване на контрактурите и спастичността на засегнатите мускули, а така също и да се възстанови формата на увредения крайник.

Източник: biberonbg.com

Leave a Comment